движения

На Г.М

и есента ще се превъплъти
в край на лято
кога
върхът на показалеца
залепва върху долна устна
мълчание
което няма да откаже
и тръгването ще е връщане
понеже малката вълна
се връща в синята лагуна

и всяко тяло е до друго
в едно преобразувано

с вдълбани думи
(толкова типично)
които никой няма да познава

перо
и
перла

Божидар Пангелов

*
легендата гласи че Демостен
надвиква прибоя с камъчета
в устата
събирам разпръснати думи
под езика
и го прехапвам

достатъчно доказателство

Гледаме

Минават годините - крила -
нарастват долините
и върховете губят ясен силует.
Кой удря яростно младите коне,
небето кой е там запалил?
Не аз! Не аз!
С теб сме седнали на нисък бряг
покрай пътеката, потънала в мирти
и гледаме във любовта,
в това безкрайно огледало.
А младите момичета
припяват с нисък глас
и дървеса гигантски губят корен.

Коне препускат в сяра и вулкани.
Във мен - шуми морето.

*

в крилете си умираме
тежи кръвта
(и няма умора)
косачът вечно да коси
отронени тръстики.
(проклятие на избора)
в сънищата се роят звезди
и падат в сивото небе

той тръгна към скосената скала
към северно сияние
тя към този град
където радиото заглушава
всеки шепот…

*

върху снощния сняг
цветни пъпки
въздишка за утре

да пролет

седя и бавно се зачитам
понеже погледът ми се пилее
така е рано и така е късно за
изумрудени пожари да пролет

сияят нечии зеници дори сега
сега светът е мишка
сега е Робинзон Крузо
утеха е да видиш някои за ръка
да пролет

минават бавни небеса
набъбват нови пъпки
и сбогувания

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021