Болката се натрупва като малка детска купчинка. Тя е бездомна нужда. Караме се и си прощаваме с думите на Божана Славкова.

Александър Арнаудов

*
Плаках за теб чисто
защото те познавах малко
По принцип плачем за себе си
когато някой умре
„Какво ще правя без теб“
и така нататък
Най-прекрасния ми плач беше за теб
понеже те познавах малко

Няколко натрупвания на любов

Натрупвания на любов
една връз друга
като онази игра
деца накачулили се отгоре си
малка детска купчинка
и едва дишащо дете отдолу
смях

Натрупвания на любов
една връз друга
като събралата се миризма на урина
на някои ъгли на улици и тунели
от много бързи вечери
и бездомни нужди
болка

Натрупвания на любов
една връз друга
като божите кравички
които като малки разделяхме
за да ги спасим
и като насъбралата се коса в сифона на банята
за която се караме
и си прощаваме

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024