Божана Славкова изучава флейта за последна година в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, Бургас. Занимава се с поезия, кино, визуални изкуства, театър, пърформанс, фотография. Печели множество поетични конкурси, много от които печели вече три поредни години, като „Веселин Ханчев“, „Петя Дубарова“, „Никола Вапцаров“, „Стоян Михайловски“, „Георги Давидов“, „Възкресения“, „Искри“, „Малки поетики“, „Хвърчащо казано“, „Огънят на Орфей“, „Светулки в шепите на времето“, „...и мисля аз, че ти си Тя“, „Обичам те, море“, „Да завладеем цялата вселена“ „Любовта е...“, „Милка и Емил Коралови“ и редица други. Има публикувани свои стихотворения в сборници на някои от тези конкурси и уъркшопове. Също така има публикувана своя поезия в литературното списание „Ах, Мария“и в мледежкото списание „WeMatter”.
Божана също така пише проза и сценарии (театрални и филмови), занимава се с музика (свири на различни инструменти, композира), кино (като режисьор, ас. режисьор, сценограф, сценарист), театър (включително и сетивен, и вербатим театър), визуални изкуства (арт-инсталация, склуптура, колаж), пърформанс.

*
светлата сянка на тинята
тя е бог аз съм бог ние сме
водните хора се изливат в бял
асансьор пълен с китове
стенат-ст-стената пее когато
отрониш камък от нея
как да стигнеш
да създадеш живот
да откраднеш
правилно ли е изобщо да раждаш
всичко това стига до тук
куб
новото пак пак ли е ново

Водни отблясъци

Води ни разрушението.
Водата прави карти
(от сол и крокодилски сълзи).
Водата ни води.

Изливаме се в светлина.
Слънчевите зайчета
са божества.
Нямат пол. Чисти божества. Деца.
А в мъжката и в женската
съблекалня
има ритуали.
Кланят се
не може да са заедно
Н 2 и О 2
Двуатомни и двойнствени
Във всичко
Валеннтността ми с теб е невъзможна.
Все някой трябва да е повече.

Вода отдолу,
подпочвена,
събрана в стар ракетен реактив,
сега басейн,
сега отплуваме, оставяме само звездни отломки в подкожни падини.

*
В призрачния водороден взрив,
недостигнала до стопляне енергия,
икона мокра – куб, открих,
на БогороГица и Младенеца
Баща му го е изоставил
(поредното дете
с проблеми със баща си, Фройд)
да е като минотавър в лабиринт,
да чака мирно убиеца-герой
и да плати богатството му дадено – вода
с молитви, страх и тъмнина
Котелното

Няма нищо красиво в това
да си охлюв
и да искаш да паднеш във водата
колкото да я раздвижиш
да оставиш следа.
..
Пластмасни знамена.
Мрежа крепи бога.
Размазана и счупена до истинност.
Чувам те прекалено много.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023