Не можем да изберем ден или утро. Извличаме от себе си червено, черно и разбираме, че отдавна сме спрели. Божана Славкова моли за изход.

Александър Арнаудов

Дни

Няма ме тук
В мъха -
пустиня от дъжд
о
п
а
д
а
м
Извличам от себе си последното лято.
Държа се на червено,
дори не чакам.
Отдавна съм спряла.
Не, наистина -
дръжките на листата
са ЧЕРВЕНИ
Покафеняват излишни,
жертват се без глас.
Само шепот,
само бъдещо чернило – пръст.
Плодородни сме от мъртвите преди.

Водата помага
за всеобщото разлагане,
всеобщия живот.
Аз влагам вода
в себе си
в редките ми ревове и
в бог.
Водата е живот и бог
– обратното
пропорционално право
грешно
живобог/живобот/боживог
А всъщност е само
най-простото сложно съединение
само водород и кислород
Само убихме Бог.

Изцедихме го.
Изсякохме го.
Не може вече да държи реките ни,
камо ли да разцепва океани.
Или просто ние вече не можем
да минаваме.
Закотвили сме се в този град – потоп.
Чакаме Ной
с приготвени куфари.
Няма места.
лошо е да нямаш място
всеобщи фрази
Пропуснахме да направим резервации миналия век.
Само двама.
Моля.
Пропуснахме да си намерим място.
Есента ни хвана по средата.
Разцепи ни,
върти ни.
Не може да си избере
ези или тура.

между капките
> на разцепена реалност
ок|еанът
е неистина
0 е 1 а 1 е всичко
> на вярата ни в отредено място
да сме някъде
нанякъде съсредоточени
трудно е да си всичко
в пространство на не-времие,
единичност

имаш избор
имаш избор
звъниш
обаждат ти се
имаш избор
вдигаш
изключваш
зареждаш
болиш
нямаш избор
нямаш избор
боли
че имаш избор
а нямаш избор

тече си речната ти кръв
уж беше повече вода
откъде тогава е тази
изгнила пръст в теб
откъде тогава да намериш огън
да я изпечеш на съд
в който да напълниш бог
който не съществува
който убихме
а е избор
а е дом
не не може да е място
ти си
харддрайв
с меки пръсти
не може да е дом
когато си навсякъде
ти си бездомен
всеобщи фрази

защо не се намираш
няма място
век
защо нямаш спомен
кога си имал избор
даже 0 и 1 няма
11111111111111
да ти се доповръща
1 нямаш избор
1111111111111
изход
моля изход
2
за себе си поне бъди
понеделник

Излинявам
ден след ден.
Изгнанничествам в
есен,
крайна,
с вкус на зима,
опушена с чушки,
кристализирана.
Зимнина.
Запаси се.
страшно е да ти го вземат
страшно е да е студено
огънят е съд

намираме само стари календари
без дати
таблици
придадено време
и старотия
Пространството ни е
безкрайно малко
очертано
несъществено
|||||||||||||||ден|||||||||||||||||||||||||||||||||||

Омразната черта без страна.
Малко остана да се кехлибаризираме
да сме вввечен бог потоп век 0

Първо трябва да ни няма
само …

неделя беше просто дъждовен ноемврийски ден. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024