Боян Лазов е роден през 1989 година в град София. Завършва бакалавърска степен по Физика (2012) и магистратура по Теоретична и математична физика (2014) във Физическия факултет на Софийския университет. През 2018 година защитава докторска дисертация по Теоретична и математична физика (отново в СУ). От 2017 година работи в катедра "Математика" на УАСГ, като в момента е главен асистент. Има публикувани текстове в LiterNet.

смърт?

бебето също плаче
за родителите си
в другата стая
докато научи
че всички сетива го лъжат
и те не са си отишли

но за това трябва опит

цял живот опит

нощ

повечето прозорци са тъмни
а горе
точки светлина
мигащи
като да угаснат
или да пламнат
мигове радост
в тъмното

не ги гледам директно
за да са по-ярки
в града
звездите се виждат трудно
хората много обичат
да замърсяват
с изкуствени звезди

някои хора живеят
в центъра на галактика
други
по периферията
в крайните точки
на някой от ръкавите

дали тези в центъра мечтаят
за малко тъмнина
да не забравят колко
ярка
изглежда звездата
когато е сама

има и облачни нощи
те са най-тежки
най-много ме е страх
че няма да свършат

но винаги свършват

цариградско

две бири ми стигат
тъмни
карамелени
поръчани да допълват
плътността на мъглата
а до края на втората
мъгла вече нямаше

ходя покрай цариградско
lana del rey заглушава
грохота на колите
и виждам само фарове
тръгнали нанякъде
нямащи общо с мен
освен да дават фон
на меланхолията
на нощния тротоар
тук съм странник
и в това няма нищо лошо
поредната идеална вечер
а нея пак я няма

тя – музата
вдъхновява с липсата си
след кратката среща
поезията е неуспяла любов
загуба
нещастие
щастливият не е поет
щастливият е жив

липсва ми
но надеждата гори
не съм самотен
не съм сам
ако знам как да погледна
а в такива вечери знам
в такива вечери
студът е любов
а небето – обещание
да се видим отново
някога
след години
след един живот мечти

родени сме
за да умрем

а после?
после никой не знае
но всички ще разберем

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022