Човекът сади цветя в света. Притиска земята с голи като на влюбен ръце. Броим зъбите на вярата с Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

Колко зъба има вярата

Наблюдавам от прозореца как
съседът засажда лалета долу пред блока
в най-тихия следобед на март,
когато може да се чуе всяка рана;
как притиска земята с голи като на влюбени ръце,
за да ги скрие бързо, преди да са разцъфнали.
Ето, възможно е да погребеш, за да порасне нещо
и то да е значимо единствено за теб.
И колко зъба всъщност –
колко зъба има вярата? 
Защото всеки някога в живота си е виждал как
човек сади цветя в света,
за който се кълнем, че невинаги 
го заслужава.

Дом

В шест и половина светват уличните лампи
всяка вечер или за по-удобно – винаги –
тази суха дума, която може и да те спаси,
и да ти разрови раната.
Детето дръпва за ръкава майка си,
за да погледне по-нагоре от глада,
отваря уста и – мамо, виж колко много слънца има.
Майката посяга към джоба си,
в ръката ѝ шават няколко монети,
големи колкото детски очи,
и целува малкото чело, което заличава времето.
Слънцето, мила, е само едно,
както и една тъга стига на света
да си направиш хартиена къща от нея,
в която вечер да се прибереш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023