Борислав Стоянов е роден е през 1969 г. в София. Пише поезия. Има публикации в онлайн списанието на „Нова Асоциална Поезия“ и в сборника „Поезия срещу войната‘’, на издателство „Scribens”. През 2022 г. участва в Ателие „Пластелин” към „Квартал фестивал” - София с авторския си пърформанс: „Поезия в куфар”, а през 2023 г. - с изложбата си със заглавие „Звездите са компаси за мечтаене“ (галерия „Аросита“, София), авторът съчетава изкуството на керамиката с това на поезията.

„Небе за разказване“ е дебютната му стихосбирка. Излиза през 2023 г. с логото на издателство „Фондация Емили“ и е отпечатана с финанасовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.

*
Ще ставаме все по- добри
в преминаването на стени
от най- различно естество,
ако преди това
възпитаме сърцата си,
до невъзможност да обичат,
очите си, да плачат и за другите,
ръцете ни да се научат,
да катерят най- трудните релефи,
езикът ни да казва само истини.
И когато вече не броим сълзите
и усмивките си,
а кръвта ни напои достатъчно стени,
тогава ще сме по- добри във всичко.

*
Където зимуват раците
Ще си отиде лятото
и топлите вълни на вятъра
ще бъдат само в спомените
на моряците.
А те ще хвърлят старите си мрежи
в дълбокото море,
с надеждата да преведат душите си
през зимата,
която ще ги прикове към бреговете си.

*
Когато в двора на къща
има гора,
се чувстваш едно с къщата
двора,
гората.
Съзерцавам високите борове
в двора и съм спокоен,
и почти щастлив.
А истинското щастие е
да бъдеш дом
и в теб да има
и къща
и гора,
и някой, който да живее там.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023