Смъртта пуска кубчета лед в чашите на бивши ангели. Вдигаме апокалиптична наздравица с дъха на лудостта на Борислав Стоянов.

студ

дъхът на лудия замръзва
и той не може да извика:
“Нормалните сме ние!”
дъхът му пада натрошен
на кубчета от лед
в чашите на бивши ангели
проиграли вечността си на комар
изпиващи последните си дни

студът ще го обгърне с мълчание
снегът ще изличи следите му
нормалните ще се напият
тост за лудостта на смелите
ще вдигнат
и ще се свлекат в снега
студът ще ги повие
а други луди ще крещят:
“Нормалните сме ние!”

*
глинени облаци
насищат микро вселената
на ателието с фини частици
жълт прах
един от тях се откъсва от другите
отваря напуканите си устни
и те целува по бузата
навън небето се е намръщило
ще завали ли
помниш ли онова лято
когато ми позволи
да те целувам навсякъде
аз помня

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024