Авторът споделя за себе си: Казвам се Борислав Стоянов и творя в областа на приложните изкуства. Вече половин век работя керамика и работата с глина е част от мен и моя живот. Завърших Нацоналната художествена академия със специалност, тогава: ”Силикатни форми” и продължих да творя, вече на свободна практика, керамични произведения за галерии, поръчки, базари. Вдъхновят ме природата, човешката същност и нейните проявления, дизайна на формите, цветовете и създаването на нови светове и различния поглед към околната среда.“

*
Гласът ми е оплетен в мрежата на отчаянието.
Ръцете ми,
преди разтворени да те прегърнат,
сега са захвърлени лодки
на брега на тялото.
Отпивам на отровни глътки,
твоето отсъствие.
Ще дочакам следващото утро,
за да оживея.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022