Авторът споделя за себе си: ”Борислав Игнатов съм, на 31. Работя като графичен дизайнер, илюстратор и видеомонтажист. Завършил съм Връзки с обществеността през 2015-а във Велико Търново, но никога не съм работил в сферата, след като осъзнах що за манипулативна помия е. Публикували са ме 10-12 пъти в Нова Социална, като малък спечелих награда за младежки разказ в Община Троян (там завърших средно). Миналата година спечелих проект за дебют от Национален фонд култура в размер на близо 5000 лв за дебютна концептуална стихосбирка; ако нещо не се прецака тази година би трябвало да излезе.”

Забавен кадър

Сънят не иска да ме пусне
настоящата плоскост, избрана за реалност
е безизразна
и безтегловна;
сивкава като мисли на умиращо животно.

Дробовете ми се борят с катраните
по пътя към спирката
пробивам си път през студената сутрин
пирон в балон твърде сгъстен въздух.

Разбитите улички.
Липсата в погледите
Отдавна изтритите пешеходни пътеки.
Хората се качват в скъпи коли
само за да попаднат в задръстване

Декември е.
Празнотата е почти комична.
Светът диша на забавен кадър.

Последна спирка

Не виждам света на педя пред себе си
Дъхът не стига да опиша цялото.
Не стига и за половината.
Не стига.
В търбуха на оранжевия дракон е топло,
почти уютно,
вечнобледото лице на последната седалка
гледа Празнотата пред себе си,
опитва се да я улови,
за да пренесе очите си в жертва.
Камъните под колелетата стават на пясък
Пясъка се разлива по ветровете.
Ветровете се превръщат във вени
по които медовината
потича на нова сметка.
Един по един
се претапят в мъглата.
Никой няма да се вози вечно.
И все пак гледам
да сляза на последната спирка.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024