Отсъствието на хората е във вещите. Съществуването е тиха революция. Разместваме света в миналото на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

процес

есента е остаряване донякъде
цветовете пожълтяват постепенно
промяната отрязва остро винаги по нещо
но преди това предупреждава
и падането поне ни е спестено
защото бога ми всички сме наясно
че постепенно падане
не съществува

кестени

мечтая за капка дъжд колкото кестен –
да размести света
да го почисти от миналото в което не помня вече
ние с теб ли събирахме кестените от земята
или те нас от небето

изход

на вратата накрая на живота пишеше
това не е вход
и всички влязоха

тиха революция

покрай пътя напред полета от слънчогледи
всичките с поглед към земята

За вещите и хората

Във вещите е отсъствието на хората,
макар и те понякога да притежават всичко.
И какво от това, че животът е оръжие
на удоволствието,
след като съществуват местата,
в които ни няма.
Ние сме всичко останало,
дори и онова, което не сме.
А вещите са прототип на хората –
наказание, с което да се утешиш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021