Най-крехки са телата на лятото. Страданието остава непокътнато. Бреговете посрещат и изпращат живота в поезията на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

Непокътнато

Най-крехки са телата на лятото –
кожата ни се преструва на безсмъртна,
а се учи да бъде търпелива,
морето си създава детства,
за които не умее дълго да се грижи,
мъжът под жълтия чадър отвръща, че ме обича,
и тогава наистина го вярва.
Една вълна ме удря през лицето
всеки път като посягам да ти кажа:
Страданието остава непокътнато.
Както обаче и ръката,
която те държи.

бреговете

също умеят да посрещат и изпращат хората
но го правят по-добре от нас
и само те би следвало да имат право в този свят
на суша вместо милост –
та нали спасяват неуморно телата ни
от страх

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023