Оградите са обобщение на хаоса. Болката е привилегия на любовта. Смъртта принадлежи на живите в стиховете на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

Новолуние

дали ще е чеширският котарак, господ, или дядо ми,
важното е, че има кой да ми се усмихва от небето

Огради

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

не всяко изречение завършва с точка;
оградите са обобщение на хаоса;
не от всяко семе ще поникне нещо здраво;
болката е привилегия на любовта;
а смъртта – окончателно на живите;

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Пудра захар

бабите ни са най-вечните
мекиците им са най-сочните
смъртта им е най-тежката
нашата болка си е само наша
камък върху светлината

Ивица

Тънката ивица светлина между прозореца и пердето
показва единствено колко точно от света
ще допуснеш при себе си.
Нощта е въпрос на личен избор.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021