Болката няма начало или оправдание. Всеки хищник ближе раните си. Боряна Богданова е палач и жертва в новия брой на списание Нова Асоциална Поезия.

Александър Арнаудов

Задушница 

болката си няма начало 
или собствен цвят в света
и няма оправдание 
че отново се е свила в скута ти
и дращи
всеки хищник да си ближе раната
казва 
всеки хищник без жертва
не може

Мъртви езици

Най-уязвимите ни органи ни приобщават
към реда на света и най-вече към войните му.
Затова заставам на площада,
единственото място да се съхранява памет,  
и наблюдавам изкълчените глезени на миролюбието
след всяка нова битка на човека за човека.
Откъсвам писъците като цветя от устата на поколенията, 
за да разбера колко сме научили от миналото.
Мъртвите ни езици прочистват гърла и се смеят,
по-отговорни и от най-свежите ни рани.
В острата костилка на сърцето крилата ни 
остават най-къси там, където е страхът ни –
това място не е като другите,
то не принадлежи на никого,
това място е колкото му позволиш.
Всеки има някого в своя свят, 
пред когото да склони глава.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024