Обичаме се, както се убива река – в двата края на леглото. Представяме ви стихотворения от новата книга на Боряна Богданова – „Ръцете, с които оцеляваме“.

Както се убива река

В двата края на леглото сме, малко като свят –
претъркулвам се към теб, ръцете ми са хладна примка,
отваряш очи, обърнати навътре,
и отново преброяваш само себе си.
А толкова ме боли вратът да се изправя –
отвисоко по-добре се вижда колко сме били щастливи.
Очите ми падат по стените, които сами сме си избрали –
нали обстоятелствата са врагът на всяка обич.
Обръщам се към теб почти за прошка, почти за наказание
и търся онзи човек в лицето ти, на когото да призная:
Точно така сме се обичали –
както се убива река.

Бащите

Прегръщам те и тръгваме по „Графа“.
Поглеждам отражението ни във витрините –
обикновено вървя на половин крачка пред теб.
Младостта е пъргава, няма търпение да стигне
до коленете ти – питам дали те болят,
казваш – да – като отсечена хартия,
като най-естественото нещо на света.
Спираш до бордюра и примижаваш към последните етажи.
Питам те как си – какво правиш иначе – добре ли си?
Ти се усмихваш и потвърждаваш –
като тръгна да умирам, ще ти кажа.
Засмивам се и завъртам очи,
запомням момента като удар,
който никой не може да ти вземе,
и продължаваме да вървим и да се смеем.
Поглеждам те като дете – дете.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024