Счупеното слънце пълзи към морето. Златният паяк изписва небето в слепота. Поезията на Божидар Пангелов е светлината, огряваща последната страница на утрото.

Без цена

Това е същият ъгъл.
Там се дели
Светлината.
Тя отминава наляво
и потъва във залеза.
Вчера слънцето счупи.
Но сега гледам направо
(с годините слепотата
го позволява).
И златният паяк,
бавно,
пълзи към морето.

Мислиш ли, че счупеното
носи щастие, ако не е яйце
(вътре е бяло).
А казано е:
“ …от ръката на стражите
кръвта му ще изискам!”*
Без цена.

*Йез.38.6

лицата

лицата са цветни в калейдоскоп
по-бавно се завърта
в това юлско утро

остава винаги най-цветното
само едно
едно


*
някой пише по небето
изписва светлина
и забравя да затвори
последната страница


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022