Сред окосената трева на живота ни порязва червеното цвете на септември. И цъфти отвъд, където реката завършва с дъга – в поезията на Божидар Пангелов (в съавторство с Георги Милев) и барабаните на Каланда.

човекът с кръглата шапка
внезапно се спира и сякаш
потъва в зелената сянка на хълма

остър звук

сигурно вече подрязва чаени
рози от минало лято
или за бъдещо

лято което се скрива в шума
на реката която завършва с дъга

виждам червеното цвете всред окосена
трева и то ме порязва

Барабаните на Каланда

ЗВУК
(Santiago)

В съавторство с Георги Милев

Сантяго!
Дум, та-та-та
дум!
Назад е невъзможност,
обвита във безчестие.
Дум, та-та-та…
дум!
Прашни пътищата,
прашни ръцете
от невъзможност,
от преплитането на
звук.
Как се изкачваш
по стръмното с
опъната ярешка
кожа?
Сантяго!
Погълнато ехо
от сенки дълбоки.
Без дъжд.
Равнината е грапава,
а коловозите са
дълбоки.
И каруцата скърца.

Не, не ще се
опозорим.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021