БОЙКО ЗЛАТЕВ е роден в София през 1975 г. Завършил е астрономия (1999) и статистика (2004) в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работил е в БАН и в Националния статистически институт в София. От 2007 г. живее в гр. Едмънтън, Канада. Автор е на научни публикации по астрономия, статистика, история, философия и др., както и на разкази, публицистични статии и множество стихотворения, публикувани в българския периодичен печат. Превежда от руски език творби на Осип Манделщам и Николай Гумильов. Първата му стихосбирка “Азбука на Светлината” (2004; второ, допълнено издание през 2012) е отличена с наградата на Българския ПЕН-център на XXXIII национален литературен конкурс “Южна пролет”. Бойко Златев е носител и на множество други награди от национални литературни конкурси. Основател и главен редактор на излизащото от 2003 до 2014 г. интернет списание “Палитра”. През 2012 г. излиза от печат втората му поетична книга “Коренът на времето”.

Разкажи нещо за себе си. Как се озова в Канада? 

Дойдох в Канада със семейството ми преди 13 години поради добрите възможности за учене и работа, които получих в тази страна. Хареса ни, свикнахме и останахме.

Лесно ли е да живееш далече от България? 

Не. Но и в България не е лесно. Никъде не е. С друга планета обаче не разполагаме. Затова имаме задачата да опазим тази като поносимо място за живот.

С какво се занимаваш? 

С много неща. Подготвям ученици за математически състезания. Преподавам математика и статистика на индианци. Осъществявам научни изследвания в няколко области, всичките във връзка със статистиката и приложната математика. Със съпругата ми поддържаме българската библиотека в Едмънтън, която носи името на Николай Райнов. 

През последните години развивам и малък антикварен бизнес. 

Как пишеш?

Трудно. Може би защото си падам малко нещо перфекционист. Стихотворенията се появяват някак помежду другото, без да се вписват в някакви очевидни закономерности. Много често, когато съм на път. Напоследък обаче все по-рядко пиша стихове. Все повече ме влече прозата, макар че за мен тя е много по-трудна и не мога да се похваля все още с големи успехи на това поприще. Но не се отказвам. 

Кои са твоите ориентири в живота и творчеството? 

В живота ме вдъхновява примерът на всички онези, които са осъществявали своята мисия въпреки трудностите и въпреки примамливите възможности за безоблачна кариера, каквато са могли да имат, ако се откажат от мисията си. Това са и Никола Тесла, и Александър Чижевски, и Лудвиг Витгенщайн, и много други. Що се отнася до творчеството, имам любими автори, но не ги възприемам като образец или ориентир за собственото ми творчество. Ориентир в творчеството ми са не толкова поетите, колкото философите. Стремя се да пиша предимно философска поезия.

Доколкото знам, ти се интересуваш доста от въпроси, свързани с духовното начало. Може ли да споделиш за твоите търсения в тази област? 

Интересът ми в тази област започна преди повече от 30 години, както вероятно и за мнозина, с въпроса откъде идваме и накъде отиваме, какво ще се случи с нас след смъртта. Това беше още по времето на социализма и литература по тези въпроси се намираше трудно. Но от антикварната книжарница в София успях да си купя няколко тънки книжки за задгробния живот, за които похарчих всичките си скромни ученически спестявания. По-късно се запознах с трудовете на Блаватска и семейство Рьорих, с православната светоотеческа литература и с класическите произведения на източната философия. Намерих и научни публикации по темата, макар и не твърде много на брой. В научната общност малцина са онези, които се осмеляват да работят по такива теми. Постепенно започнах да си изграждам цялостна непротиворечива представа относно същността на човека и неговата посмъртна съдба. От частния въпрос, койте ме вълнуваше в дните на юношеството, преминах към цялостния въпрос за мястото на човека във Вселената. Понастоящем интересът ми е насочен не към съвременни автори, а към такива от предишни столетия, като Парацелз, ван Хелмонт и Сведенборг. Те са нямали количеството научни знания, които притежаваме ние, но мисълта им е много по-задълбочена от тази на повечето днешни учени и философи. В бъдеще може би ще издам книга за тези мои търсения и резултатите от тях.

Какво е отношението на държавата към изкуството? 

Изкуството в Канада се радва на внимание и грижа от страна на държавата. Отделят се стотици милиони долари за музеи. И доколкото Канада е сравнително млада държава, значителна част от тези средства отиват за откупуването на творби на съвременни художници. Разбира се, както и навсякъде, има разногласия относно културната политика на една или друга институция, и това е естествено. 

Срещат ли творците подкрепа или трябва сами да популяризират творчеството си?

Подкрепата е съществена, при това не само от страна на държавата, но и от страна на фондации и на частния бизнес. Държавата отпуска специални грантове на канадски издателства и канадски автори. Организират се фестивали на различните видове творчество. Галериите, книжарниците и дори кафенетата промотират местни творци. Но личаната активност на твореца си остава първостепенна, доколкото е изцяло негова грижа да намери меценат, готов да финансира точно неговите начинания. 

Би ли се върнал в България и ако е така, при какви условия?

Понастоящем не. В момента се чувствам по-полезен за България и българското тук, в Канада. Ако това се промени в бъдеще, ще се върна. Без да поставям на родината си някакви специални условия. 

Би ли разказал за твоята дейност, свързана с организация на международни срещи с българско участие (доколкото си спомням, беше организирал нещо в тази връзка).

Преди години с група приятели организирахме в София и Пловдив ежегодната пролетна лектория "Единство на времената". Интересът ни беше насочен към учени и творци, които осъществяват синтез или поне в определена степен свързват науката и изкуството. Канехме основно български лектори, проведохме цикъл лекции и концерти на украинския учен, поет и музикант от български произход Андрий Будугай.  Тези мероприятия се радваха на голям успех. 

Каква е според теб ролята на поетите?

Опитах се навремето да отговоря на този въпрос в стихотворението "Поезията е нужна..." и все още смятам това свое стихотворение за най-добрия отговор, който бих могъл да дам. Без, разбира се, да смятам, че съм изчерпал темата. Допада ми и отговорът на Рабиндранат Тагор, който казва, че поезията е необходима, за да задава ритъма на живота на човешкото общество. Без този ритъм, както пише Тагор, хората започват да се люшкат като пияни. Но за съжаление съвременната поезия далеч невинаги съумява да изпълни това свое предназначение. Какво остава за по-древното и почти забравено днес предназначение на поезията - когато Омир и Виргилий са повествували на хората за делата на боговете и героите, а самите богове са пеели одите на Пиндар!

Ти си изучавал въздействието на космофизични фактори върху динамиката на творческия процес. В какво се изразява това?

Слънчевата активност и по-специално магнитните бури влияят върху творческата продуктивност. Влиянието върху различни творци обаче е различно и зависи от темперамента на съответната личност. Точният механизъм на това влияние е неизвестен, има само хипотези. Сравнително по-добре е изследвано влиянието на климатични и космофизични фактори върху ембрионалното развитие. И там се забелязва друга любопитна закономерност - повече на брой велики учени и творци се раждат в определена фаза на 14-годишния климатичен цикъл. Теоретичните научни открития във физиката и химията пък се концентрират практически изцяло в и около максимумите на 11-годишния слънчев цикъл. Но това е само началото. Има още много за изследване в тази област...

Какво представлява Асоциацията "Знаме на Мира"?

Основахме я преди 5 години в Едмънтън. Асоциацията промотира в Канада идеите на Рьорих за опазването на паметниците на културата и изобщо хуманистичните идеи на Рьорих като цяло. През изминалите години проведохме в библиотеката на тукашния университет три документални и книжни изложби, посветени на миротворческата и научната дейност на семейство Рьорих, както и множество лекции, презентации и чествания. Участваме активно в обществения живот в града, сътрудничим си с други неправителствени организации, които се борят за мир. 

Ще разкажеш ли и за българската библиотека?

Българската библиотека я основахме през 2013 г. Тя носи името на големия български писател, художник и учен акад. Николай Райнов. Библиотеката е малка, няколкостотин тома български книги и списания, но си има собствено помещение в много престижен район в централната част на Едмънтън. Основната част от книгите са дарени от български библиотеки и частни лица. Най-голямото дарение получихме от Столична библиотека. През годините българската библиотека в Едмънтън се утвърди като място за събирания на българите от града. С най-голяма популярност се ползват тържествата по случай 3 март и 24 май, както и ежегодната работилница за мартеници. 

 Едно интервю на Мирослава Панайотова

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021