Светлината се изправя в пясъка и бяга през времето. Обикаляме света на поезията на Биляна Тодорова.

Александър Арнаудов

бележки върху един сценарий

ЕКСТЕРИОР – ПУСТИНЯ – НОЩ

една тълпа се придвижва в мрака.
развълнувано човешко море
от неверници
посинили лактите и коленете си
с натежали от пясък нозе
търсят
смисъла
в тъмнината.

и никой не забелязва как
измежду тях
изпълзява
на четири крака
едно малко дете

нещо изравя от пясъка
като мъничка светлинка
и се изправя да се затича

ЕКСТЕРИОР – БРЕГА НА МОРЕ

бележка: колко време е минало?

по тениска 
и пробити дънки 
същото дете
върви през безкрайната пустош на лятото
а в ръцете му – смисълът

детето, което 
играе със него
мълчи
и смисълът почва да му тежи
извива се в пясъка 
като дълга невярна змия 
оплита се в себе си
и препъва детето да падне
и то
аха да заплаче

но вместо това
вдига смисъла
и го засилва с яд 
над главата си 
надалече в синьото
и се засмива
олеква му

ДЕТЕТО: 

това беше, свят
отървах се!

отърсва се от препъването
и продължава 
и му е леко
но нещо вече е намерено 
и подминато
вече изхвърлено и отнето

и детето излиза
вън от пясъчното леговище на познатото
и се оказва
обратно
в мрака

ЕКСТЕРИОР – В ТЪМНОТО

детето чака.
но няма никой
и няма как 
да заплачеш за изтърваното
когато вече те е грабнал пътят
и си останал сам

и опипом в тъмнината
тръгва пак да върви
развълнуваното дете
а изгубеният смисъл
вътре в мислите му расте 
и го вика

детето бърза и без да вижда
подминава в мрака света

ЕКСТЕРИОР – ПУСТИНЯ – НОЩ

бележка: колко време е минало?

една тълпа се придвижва в мрака.
и от мрака
едно дете
се приближава
и постепенно расте

ДЕТЕТО: 

кой е там?

не отговаря тълпата.

и с натежали от пясък нозе
детето
се спира обратно където
за пръв път е тръгнало по света
и заравя пръсти в пясъка
търси нещо

бележка: останала ли е още следа?

край на бележките.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023