Биляна Тодорова, на 29 години, студентка по българска филология. Занимавам се със сценарно писане и с музика. Работя като редактор на художествена литература на хонорар към издателство “Ориндж”. Наскоро излезе от печат първата ми стихосбирка – “Годината на Март”.

четири етюда върху мълчанието

**

след новините

знаех си, че съм си го измислила
бъдещето
знаех си, че всъщност го няма
провисва прането
по просторите на балконите
нощта става ден
а въздухът
долу, под мене –
разтворена яма

1-и февруари

днес се оставяш да попиеш в себе си
тъгата на света
отваряш очите си за екраните
които я наливат в теб
набъбваш от думи и непрежалимо
страдание
усещаш под кожата си миналото
да сърби като рана
зад клепачите ти
телата на убитите падат
като кестените на София
падат
в паметта на тая
малка земя
по която ходиш
и се заставяш да разбереш
дългата тишина
след разстрела
йероглифите на болката
изписани по паметниците
в каквото и да повярваш
върху небето тежи смисълът на толкова загуби
които
не могат да се изрекат
преселват се в образи
от хладен бетон на земята
бетонът разказва
имената зад него
мълчат

Човекът,

който носи кръста
на мълчанията ни,
превръща виното
в думи.

свобода

чакам думата с която
бележим челата си за разстрел
–
врата за излизане от
тишината

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022