Мракът разкъсва писмата на смъртта – единствения редактор на асоциалната поезия. На прага на любовта и Третата световна война стиховете на Биляна Тодорова извеждат страха на каишка в часа на тишината.

аз и кучетата

прибирам се по тъмно
без да знам часа
когато кучешкият лай избухва в мрака.

аз спирам.
лаят им кънти
и приближава
звукът
изпод непредвидимите им
мънички крачка
събужда страх

и изведнъж 
разбрах: 
не лаят просто мен.
те лаят по земята
която някой мята
като топка за игра

и кучетата 
хукват да я хванат
тя шеметно се движи между тях
и върху нея – аз 
малка
вкопчена до кокал във страха
очаквам как за мен ще спре света
в най-здравата захапка
на най-питомния звяр
и ще умра
и идва все по-близо лаят
и идва все по близо краят
и изведнъж –
една внезапна
т и ш и н а 

отварям пак очи
в ръцете си
държа земята

а кучетата 
чакат

писмо до редактора

дай ми две седмици
на една голяма любов съм
и на една световна война
от завършването
на тази история

защо вече няма будители

твоят герой
не е в състояние
сам да пребори чудовищата
които човечеството
заедно е създало

но сам
той може
да им стане огледало

отговор от редактора

ако пишеш за измислени хора
ще трябва те сами да се измислят
за да те разберат
ще бъдат в своята представа добри
по-честни
и по-влюбени
ще ти благодарят
дано измислят себе си
добре и умно
каквито са във твоя свят
че ще опитат, знам, но
ако им стане твърде трудно

прости им, че не те четат

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024