Ако ни няма и Бог не съществува. Страдаме за ближния си. Вцепеняваме се като измършавели облаци в поезията на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

*
Не ме плашете
измършавели облаци.
Не ме плашете
с вируси и апокалипсис.
Аз съм човек.
Аз мога.
Аз обичам.
Ако ме няма
Бог не съществува.

НА ПОЕТА

са дадени три дара
Ухо да чува
Очи да вижда
Сърце да страда
за ближния.
За себе си
Никога.

ПОВЕЧЕ ОТ СОЦИАЛНО

Със секса познатия
вече приключихме
сто хиляди саблезъби
тигъра
умират от смях.
Най-сетне и ние
сме вкарани вътре
във фризера.
Замразени сардели
в очакване
на закуска.
Твоят хайвер
размазан
по неговата филия.
Опа-а-а
някой мърда
в чинията.
Кой?
Тя или Той.
Ти трепериш
от страх.
Бъркам в пакета ти
да стопля ръцете си.
А на ухото ти
ми нежно шептят:
Той е То
Тя е То
То е То.
Равни сме всички
във фризера
раз-пол-о-вени.
О, вени
мръсна кръв
стръв стръв стръв.
Няма страшно
не бъди така
вцепене
но.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021