Небето крещи в лицето на фарисеите, които раждат смъртта в лоното на космичесия мрак. Похотта ни гние в безсмъртните води на топящ се айсберг. Новите стихове на Беатриче Гунова отлагат безмозъчния ни апокалипсис поне с още един ден.

ТОПЯТ СЕ АЙСБЕРГИТЕ
недостижими за мозъците светове...
Поглъщат плажа,
                            момичетата и момчетата,
безгрижието
                            на измислени слънца...

Топят се айсбергите
каменно-паметни блокове
мозъци скрежно разлистени
ближат солените зъбери
на обезлюдените острови...

Жадни изпиват ефира
Слушате танци за всички
Жадни сме всички за спомени
Стреляме в минало време

Сковани светове
                                отприщени потичат
и аерозолни думи
                                по повърхността
                                                    клокочат.

Мастилени петна
                               по устните избиват
мастилени петна
                               космичен мрак.
Крещи небето
                               нарекохме го наше?
Топят се айсбергите
и консервирани
                              птичи черепи
                                                      зеят
пей, пей, пей...

Топят се айсбергите
притискат ледени чела
в челата ни.
Некрополи от малодушие.
Безмозъчен Апокалипсис!

За някого
                все още
                              от небето
струи ли светлина?!

СТАНИ ЛАЗАРЕ

Стани!
Не гний във гроба
На тленно тяло.

Виж неверниците
Как ти се надсмиват
Как запушват носове
Надяват се така
Да се спасят от похотта
На разложението.

Утре точно те
Ще донесат на фарисеите
Чудото:
Как през смъртта
Нов живот се ражда...

Фарисеите ще отсекат:
Самият Той
Нека да умре!
Решено е
Ще продължим
Без Възкресения!

Стани Лазаре,
Стани!
Виж преданите ти сестри
Спасителят са ти довели...

Стани Лазаре,
Стани...
Ако наистина си Жив
Стани
И покажи:
Животът вечен е
Върбата пие
от Безсмъртните води...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022