Тива е другото име на чумата в загадъчната усмивка на Леонардо и поезията на Беатриче Гунова.

ЧУМА В ТИВА

аз съм майката
на невинния
Едип.
Влюбена съм
в сина си,
но той няма
да се върне
в Тива,
защото съм мъртва,
а той прогледна.

*
смърт и сноб
смърт и сноп
тъмни вълни
боли боли боли
живот
недей

СОМН

Изстреляна отдавна
след мен лети стрела.
Лъскаво е черното копито
просветващо във мрака.
Кентавър ли ме мами
да потъна в гъсталака?
Крадлива сврака
чужди мисли бъбриво рецитира.
Мълния предупреждава
че ще озвучава мрака.
Оттича се по лист червен
на богоравен клен сълзата.
На зазоряване сребристо
Свисти стрела прицелена
в умореното сърце
Изтръпнали за сън
очите си разтварям
и се увещавам:
Не заспивай

ОПАКОВАНЕТО
е същността
на живота.
Ех, ако можех
бих опаковала
Земята.
Подарък за дете
спомен за въображение,
метнат в бъдещето.
Леонардо
ми се усмихва
със загадъчно опакована
усмивка.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024