„Поезията е болест предавана по полов път“ – Васил Прасков 

You Give Love a Bad Name

Когато нищо не ми се прави пиша
или пуша.
Навън вали,
вятърът клатушка короните на тополите.
Някой се връща от пазар,
друг разхожда куче или дете,
в локвите се отразяват етажите на блока,
пълни с историята на деня,
изпрани тениски и бельо се заплитат в главата ми,
мирише на препарата, който рекламират
по телевизията.

Продължава да вали
и си мисля за смисъла,
за Пруст и „Изгубеното време“,
за Островски и „Как се каляваше стоманата“:

„Животът се дава само веднъж,
и трябва да го изживееш така,
че да не ти е мъчително-болно
за безцелно преживените години...“.

И онзи приятел, който емигрира,
за да избяга от техните,
които направиха всичко за него
и храна, и дрехи, и образование,
но не разбраха как обича,
за какво мечтае.

Както онова момче със скейтборда в ръка
и обърнатата шапка с козирка,
което пресича улицата
и иска да остане цял живот, ей така напушен
в дъждовен ден, на 16,
но ще порасне още утре,
ще замине или ще остане,
ще учи или ще работи,
ще пише или ще пуши,
ще обича веднъж,
след това никога.

Както леля Жана от седмия етаж,
която остави мъжа си,
защото се влюби в кафеджията Жоро,
който се върна при жена си
и затвори кафенето.
Не издържа без любов,
след година получи инфаркт.
Леля Жана се пропи,
спря да храни котката си Мариета,
която в опит да избяга,
скочи от седмия етаж
и оцеля.

Има и щастлив край животът,
понякога,
ако никога не падаш по гръб
и си остриш ноктите на дивана,

на който лежи Емили, от третия етаж
и втори месец отказва да се храни,
и да излиза, и да се вижда с хора,
защото някой я зарязал.

Пък майка ѝ вика, хапни си мусака,
то не пречи да се храниш, и пак да се въргаляш.
След година се омъжи, че ѝ било време,
все пак на 25, за кога да чака,
може и без любов да раждаш деца,
каза майка ѝ, изпълнѝ дълга си на жена.
И Емили роди две, едно след друго.
Семейството готово –
тя в парка с мъжа под ръка,
децата тичат и всичко е точно, ако:

- сметките са платени

- хладилника пълен

- децата облечени

- за мъжа: бира, футбол и секс през вечер,

- за жената: фризьор и море през август,

когато е лудница на морето
и всички, които са на 18
са в Малката Текила или Рокенрола на Созопол
и пеят с цяло гърло:

„Shot through the heart and you're to blame,
Darlin', you give love a bad name.“

И Емо се забива с Настя от Москва,
и слава на българо-съветската дружба,
пеят вълните на морето.

Пяната ще отмие всичко на сутринта.

Когато нищо не ми се прави, пиша,
валя като дъжд
или падам от седмия етаж,
оцелявам
и се женя без да обичам,
защото и така може,
да даваш лошо име на любовта.

1 „Жизнь дается всего один раз, и прожить ее надо так, чтобы не было мучительно больно за бесцельно прожитые годы, чтобы не жег позор за подленькое прошлое.” – Николай Островски, „Как закалялась сталь“, 1934 г.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024