Молитвата ни остава на кръстопътя. Усещаме празнината на отсъствието. Кръжим в невзрачния хоризонт на Бадер Ал-Суейти.

Александър Арнаудов

Сигнал за финал

Не ми остана време
да се оплаквам от теб.
Изпариха се ръцете
за раздяла на кръстопътя.
Вече съм далеч от твоята прегръдка.
Ти успя ли да ме усетиш?
Залезът подсказва
празнината от отсъствието ми.
Дадох ти отсрочка
половината време,
но не успях да намеря
ръцете ти. Каква изменничка!
Как можа да не разбереш
моите сметки и равновесието?
Моят бял гълъб
кръжи в невзрачен хоризонт,
а колко са гъсти мъглите ми!
Любима моя,
сърцето ми вече е недостъпно,
за да го стъпчиш.
С търпение се опитомява,
но търпението ми е ранено.
Наруши цялата ми нервна система.
Сега,
след като времето наду свирката си,
ти си отминала история.
Напразни усилия са
всичките ми молитви към теб.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021