Нощта захлупва безсънието. Очакваме зората в покоите на страха. Излизаме от пещерата на живота с поезията на Бадер Ал-Суейти.

Александър Арнаудов

КОШМАР 

Нощта захлупва миглите  
на безсънието, 
а сънищата са безжизнени  
камъни... 
Нощите са развратни, 
предлагат чара си на мечтателите, 
разкриват вагините си пред очите ми. 
Дупки и мрак... 
протягам дървена ръка 
към този неистов ужас. 
Моят призрак ли бродеше 
в мрака на стаята ми 
или пък голите ми сънища? 
Същността ми се сблъсква 
със себе си, 
а леглото е бяло погребение. 
Изпращат го редица илюзии 
и минути мълчание, 
благочестиви и скърбящи. 
Плаши ме воят на дяволите 
по време на сън. 
Ужасяват ме пустите привидения 
в покоите на страха. 
Ятата на илюзиите 
до едно са страшни. 
Оглеждам пъпките на търпението 
по моята възглавница. 
Така разцъфват всяка нощ 
като кошмарни приказки. 
Годините преминават в 
кошмари. 
Завих се със завивките на нощта 
в очакване на зората 
в пещерата на живота. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021