Откакто Хирошима и Нагасаки са отметки в Дискавъри, правим сутрешната си гимнастика на Висоцки, докато по телевизията дават “Летят жерави”. Играем руска рулетка със света в поетичната зима на Атанас Петров.

Сутрешна поетическа гимнастика 

"Раз, два, три, четыре ..."

Когато смъртта ми реши да пристане,
когато смъртта се влюби във мен
новите дрехи обличам за нея.
Тя – бяла рокля шармантна за мен…

Когато за смъртта се оженя
и потъна в тайнството бяло 
на живота – морето до мен,
познал болките на живото тяло,
укротил, усмирил духове – 
                бесовете във мен.

Тогава несбъднати мои приятелства
ще ме понесат в ковчег – сияещ 
целият в бяло, с краката напред. 
В мен, в това изпънато мършаво тяло, 
смъртта ще засвирука весел рефрен:

"Когато човек ми реши да пристане.
когато човек се влюби във мен
ще се влюбя и аз, ще се оставя той 
да ме хване, иначе каква ще съм смърт,
а само на утринна песен рефрен."

"Раз, два, три, четыре ..."

Когато, когато....

Тишина

Тихо е като в смърт 
и не те намирам. 
/реалностите са толкова жестоки/. 
Хирошима и Нагазаки са отметки в Дискавъри,
спомен от време когато не съм бил роден.
И се примирявам, и примирявам,
и потъвам в дълбокото на самоунижението. 
Реалността е като Руска рулетка с един куршум.
и смърт дебне отвсякъде...
...щрак, щрак, щрак ...

Тихо е.

Влюбени гълъби гугукат под стряхата.
Щрак...
Някъде пролет се моли на слънцето...
Щрак...
А е зима.
Замръзнали чувства с прогнили мечти, 
реалността е диспечер на чувствата. 

И е толкова тихо, толкова тихо...
и не те намирам…

Жерави

Летят жерави 
и не е лято, 
и небето е 
не е небесно-синьо. 
Небесно-синьото е в..., 
е в...
носталгията по изгубената младост, 
в романтиката на лятото, 
в неистовите ми желания да опазя себе си
да бъда честен в свят на краен недоимък
далеч от схеми и конструкции
/парите са лакмусът на битието/.

Зима е 

и небето не е небесно-синьо, 
небето е надвисналата пропаст на мечтите ми, 
на желанията ми, 
на представите ми за свят 
в небесно-синьо...

Илюзия, 
илюзия, 
илюзия... 

А трябва да съществувам 
и да вярвам в любовта. 

Зима е.

И летят жерави, летят жерави...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024