Минотавърът е в своята крепост. Нишката губи смъртта си. Светът е мазе от 90те в текстовете на Ася Радева - Мравката.

Александър Арнаудов

MAZE

Минотавър е всеки във своята крепост;
В морето от ъгли на своя зандàн*.
Пажове верни на пост сме пред себе си,
Хванати ловко в свой собствен капан.

Ни герой, ни интрига случва се тука,
Без нишка що губи се даже Смъртта!
Във видение живеем, изгубили себе си,
За близост – илюзия по тези места.

Все намира се някой да каже поне:
„Светът е за двама“?!
– Светът е MAZE!

*зандàн – остар. Затвор, тъмница. Препратка към мита за Тезей и Минотавъра, но и към Затвора на Пиранеси. Б.а.

ЛОЛИТА?

Пелтек – пред теб – абсолютен!
Разумът в мисли се лута.
В тълпите прогнили
очите намират ли те?
...Или пропускат.

Зеленоокият звяр ме поглъща:
На свободното падане чувството.
В ъглѝте на ринга са
Бяс срещу Мир,
а аз съм рефер. До безчувственост.

Неволна алхимия на чувствата.
Питаш ли „как ли се чувства“, а?!
Болка и гняв,
жест със замах;
докосва, попарва и прави на прах!

...

Защо ли го бързам – не питай.
Чуваш ли бийта, Лолита?
(...Чуваш ли?...)

ЗАГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ*

Бръсна си косматото сърце**
И се надявам да не се окажа в болница.
И острието мускула дере,
А за съшиването шевовете невъзможно сложни са.

Правя прорези като със скалпел
Равни – първи, втори, трети... –
И артериите ритуално проветрявам,
А те кървят мастилено с куплети.

Посред мизерията на Моята борба –
Сред буболечки, смърт, гангрена, недоспиване –
Хармонията е проста: хляб, вода,
Ракиена упойка и почиване.

На влюбването в острия капан
Валидна е „Естествена история на мъртвите“***:
Във спешното жартиерите са само блян
В безкрайното море от смъртници.

А помня пикльото с червеното
Развято шалче сред тълпата на Коридата:
Бикът подгони го, естествено...
И му остави белег от рогата на любимата.

И пикльото извади си сърцето –
Дълго луташе се между “мразя“ и “обичам“.
И сърцето окосми се, клетото...
А шрапнелите от Нея по артериите се стичаха.

*загубен ~! - възклицание от яд, възмущение, неодобрение. Също, препратка към 'изгубеното поколение' - израз, популяризиран от Ърнест Хемингуей, приписван на наставницата му по онова време Г.Щайн.

**'[имам] космато сърце' (израз) – '[съм] коравосърдечен, безчувствен' (Роулинг, Дж.К., Приказките на барда Бийдъл. Косматото сърце на магьосника., стр.60).

***Разказ от Ъ.Хемингуей (всички препратки се отнасят до живота и творчеството му). Б.а.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024