Плебеите искат да станат заможни боклуци и да изпълняват slam poetry на корпоративни партита. Ася Радева хвърля коктейл Молотов в широко затворените очи на системата.

***

Slam poetry, beat poetry –
All the wrong poetry...
Of course, I'm not a poet.
I'm just a writin' minority,
Happening to talk in rhyme,
So you can feel the rhythm.
Dime
Is what'cha lookin' for, now,
Ain't I right?
...Oh, I'm so sick of us, fuckers!
You don't know... We.
We don't know shit about love.
We only know how to screw 'em.
OVER.

...And yet you keep talkin':
“Keep on keepin' on!”,
Drunk or sober.
I mean, why waitin' –
Grind your way up to the top,
As tho' your bottom's not important.
Someone asked me am I happy.
How, the fuck?!...
And, for the record,
You don't write when you're happy –
You write when you're weary;
You write when you're down,
You write when you're out...
A poem's a testament that
You. Have. Survived.
...So how, the fuck, in a society, where
Most successful feel like failure,
Most authentic ones feel fake.
I could only feel the Anger,
I could only feel the Ache;
Have to waste myself to dust,
To feel the Oneness of this Earth...
SHIT!!!

Every time I end up spittin'
Just to even think of it!
Oftentimes I sound too heavy,
So I'm lovers with the Silence.
Go ahead!
Dare engage me in a small talk.
Syren's
What'cha prob'ly headin' to, there, sailor.
Gonn' get cracked
by Kraken –
Nature's fairest!
...HELL!

The “sleeping with the fish” scenario
Sounds too legit nowadays.
Mind'a hold head underwater,
'Till you drown'a inner death?
...Feel the Muchness yet?
What's poppin', dearies?
Choked-on-summer-wine
expect me to salute ya?

Cheers!

Приютявам призраци*, а мислите ми врят в почивките: 
Оцеляването бизнес е – лъжи, обвити във истини,
Целящи доминация, а още недоизмислени.
Кажи ми, писна ли ти вече, или притиснат си
От обстоятелства в стената на егоизма си?
...И дишаш ли спокойно? Успя ли; чист ли си
Пред Бога си, или още се кланяш на идоли?
Дали в измислените господари ще намериш смисъл?
Сам си. Не ставай, под загубата си щом си подписал.
Фрактал-на мисъл: делим се свише –
Рационално алтер-его на разгонено добиче.
Хапливо-хищни зад мълчалива фасада:
Интуитивни машини с програма да оцеляват.
Bug в Системата: red error на син екран –
От малкото ви важни съобщения в море от спам,

Лицемери!

Дипломати, оплетени в мрежа от схеми,
Спокойно крачещи през насечен терен от скелети: 
Дрогирани войничета, държанки, батки, 
Сектанти в роби на голо по култове, оргии, плът... 
Богати бели чичаци зорко следят как 
Очи широко затворени жадно поемат света. 
„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Ха! 
Плебейски прост отговор: „заможен“... боклук.

Градски етюди 

сцената е на лекета 
плочки плюят фасове и храчки 
шахти депресивно вдлъбнали се в себе
си... влизат нашите герои със неясен
диалог: – ...И ето, виж. Виж! – 
сочи някъде в далечината 
изгреви и залези и фон 
и след това потеглят 
...и ще дойде друг 
след него да се пули 
с удивление на декорите в
сумрака а градът ще си остане 
(или поне до Чистотата като светнат
лампата) на агентите в диагоналки в черно 
на познатите лекета 
бис ли? 
от салона ще летят бутилки 

*Препратка към „Ghost In The Shell“, но и към „Ex Machina“: човек е повече от механиката на тялото си, но, с оглед на съвремието ни, в състояние ли сме да минем теста на Тюринг успешно, или сме завинаги заточени в Китайската стая? [...] Б.а.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024