Дъното на живота е огледало. Слънцето ни изяжда отвътре. Ася Палева носи вятърът в мислите ни.

Александър Арнаудов

*
Като шлифован
диамант се
чувствам след
зъбите на оня
червей, дето
ме яде.
Ще блестя
на слънцето,
понеже до
дъно съм
изпила горчилката
от деня.

*
Нощта сведе
срамежливо
миглите си.
Луната се
опули с почуда.
Звездите се
хванаха на
лудо хоро.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021