Раждаме се, живеем и боледуваме между крилата на вечния вестител. Разхождаме се насред звездите ден преди коледната нощ. На портала, пред небесното царство на поезията, Ани Димитрова среща своя ангел.

1. ПРИ РАЖДАНЕ

Когато съм се родила, моят ангел се спуснал от небето и започнал да кръжи над река Дунав. Разгледал от високо брега и видял пъпната ми връв как плува във сините води на реката. Кои вселенски сили са му посочили комина на родната ми къща, не знам, но оттам гледал и ме орисвал. Орисал ме е да живея динамично. Орисал ме е да пътувам. Както Дунавът тече и никога не спира, така и аз да тека през времето ускорено.

небесен ангел
между крилете му щъркел
в клюна вързопче

2. НА РОЖДЕН ДЕН

Моят ангел идва всяка година на рождения ми ден през нощта. Влиза тайно в съня ми и издълбава още един кръг в ствола на моето тяло. Погалва сърцето ми с перце. Прегръща душата ми и цяла нощ заедно с нея кръжи между звездите и луната. Това е вълшебният подарък за поредния ми рожден ден.

небесна разходка
моята звезда най-ярка
ангелски подарък

3. ПРИ БОЛЕСТ

Моят ангел долита винаги когато съм болна. Не се показва, но аз знам, че е някъде наоколо. И тогава усещам как в тялото ми започва да бълбука малко бистро изворче, как ускорява ритъма си и водите му се превръщат в животворна енергия. Дори разчитам посланията, които ми е написал върху стъклото на прозореца. Животът е красива приказка и аз трябва да бъда главната героиня в нея.

болнично легло
полъх на ангел
болестта нокаутирана

4. НА КОЛЕДА

Когато забият камбаните, за да известят раждането на Младенеца, моят бял ангел за пореден път долита, пляска с криле и чука по стъклото на прозореца. Иска веднага да изляза и да погледна озареното небе, защото само в този момент ще видя как е изгряла Витлеемската звезда.

Витлеемска звезда
в коледната нощ
ангел вестител 

5. НА ПОРТАЛА

Когато с последни сили ще вървя, за да отворя портата към другия свят, моят ангел ще стои зад вратата, ще чака да ме поведе в градините на безсмъртието. Преди да пристъпя, душата ми ще е съблякла от себе си дрехите със залепнали по нея всички хули и обиди. Ще се загърне с бялото наметало на благодарността. Ангелът ще я поведе нагоре и все по-нагоре при моята звездичка за среща със звездичките на най-скъпите ми хора. От там ще наблюдавам и очаквам деня, в който тя отново ще се спусне по невидима нишка някъде на другия край на света, за да се прероди  отново в моето далечно АЗ.   

на портала 
на небесното царство
ангел пътеводител

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024