New Asocial Poetry

View Original

Ангел Христов - Бездомен и окаян

Роден съм на 17.XI. 1945 година. Завършил съм Великотърновския университет и Факултета по журналистика към Софийския университет. По-важни литературни прояви: Литературен конкурс гр. Севлиево – 1974 г. – първа награда за белетристика, публикации в списание „Тракия“ – Пловдив 1974 г., в-к „Трудово дело“, в-к „Студентска трибуна“, телевизионна новела по радио „Христо Ботев“, премиера през 1999 г. в Бургас на пиесата „Безгрешни няма“ - театър „Барбуков“, награди в конкурса „Дядо Йоцо гледа“ гр. Мездра, разкази в литературните конкурси „С море в сърцето“ - община Царево, „Ако бях шеф“ - издателство „Президент“, в конкурси за драматичен женски образ на кметство „Врабево“ и издателство „Световит“. В областта на поезията участия в алманах за литература май 2014 г. „Ехо от Мелта“ – гр. Ловеч, алманах „На изповед пред Дякона“ със стихотворението “Проклятието Левски”, стр. 81-83, 2017 г.“, Издателство “Буквите”, в Първа антология „АПЕВА“ 2020 година – Варна-Будапеща. Номинация в конкурса „Обратната страна на залеза“, 29.11.2021 г., Асоциация на младите български писатели.

състояние

избушен животът
по улиците се тътри,
скитник самотен
пресича му пътя,
по кожата му полепнали
погледи след него се влачат,
пред кафенетата кретени
потъват в недрата на здрача,
каквото и да се случи
случило се е вече,
не очаквайте лай на куче,
от човека и те обречени,
всички са във вълчи кожи,
влачат се безразлични все така
и безмилостно глозгат
детството на нощта.

тъгувам

раждаме се без да ни питат,
умираме без да знаем,
светът е самотен скитник,
бездомен и окаян,
не можем да променим нищо
или не искаме – кой знае,
с живот и със смърт се пресищаме,
а все така мечтаем за рая
нощта в началото свое се лута
все така нежна и небрежна,
тя люлее ни в скута си
и на своето детство се плези.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022