Анархия на сърцето – НАСП, март 2021

ДА СЪЩЕСТВУВАШ В ЛЮБОВТА

                                              ние сме анархисти

                                              на сърцето

                                              и не искаме фюрер

                                                         васил прасков

Асоциалното поетическо познание, е личната свобода да си извън намеренията на търсещите власт системи за контрол, принуда и насилие около човека и означава да съществуваш в любовта. Поетиката на асоциалното познание към действителността е свободата на духа устремен към Бога, възкресението, спасението на душата и през светлината на сърцето към безкрайното: съществуване в любовта, заради любовта, за любовта и към нейните абсолютни измерения, спасение в Бога – противно на насилието, омразата и вечното разпознаване на врага, колективистичните институционализирани мисловни ограничения, доктрини и идеологически затвори, масовизираните инициативи на диктатурните личности, парадните хореографии на дисциплината по принуда, заповедническите изпълнения на нечия си литературна воля, или направо казано – личен и поетически отказ да живееш и умираш за нищото на властовите абстракции, техните проекции в съмнителни цели, волята им за власт и смърт, насилнически инстинкти, подчинителни същности и реалполитик амбиции за безогледна несвобода. Този чистосърдечен, изстрадан, същностно и екзсистенциално необходим стремеж към откриване и сътворяване на асоциални поетически реалности означава, че в писането ние сме със свободолюбивата и анархистическа нагласа спрямо познанието в традицията на Паул Файерабенд, Имре Лaкатош и Костенурката-философ; затова фанатичната убеденост в окончателната истинност от последна инстанция на едноличното ти светоразбиране, е първата метафора от която вече сме си тръгнали.

Александър Иванов & Ивайло Мерджанов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021