Анархия на сърцето

След няколко години мълчание поетът Александър Иванов ни изненада с най-новата си стихосбирка, която носи любопитното заглавие „Анархия на сърцето“. Сякаш сърцето е способно на друго, освен да бъде анархично.
Книгата е съставена от три части. Първата носи заглавието "Абсолютна монархия, втората – "Културно наследство", трета е озаглавена "Вирусът на прегръдката".
Авторът е верен на своя лаконичен стил, но и остър като бръснач, осъзнавайки тежестта на словото. Александър успява с лекота в няколко реда да описва болезнени и горчиви истини за любовта, живота и смъртта. Поезията му е изчистена от излишно повествование, в нея няма място за компромиси.
Поетът се намира на кръстопът и е длъжен да положи сериозни усилия, за да опази осезаемото си присъствие в свят наситен с бъбривост, отчаяние демонстриране на Аза на всяка цена.

абсолютна монархия

сърцето изслуша
доводите
и отсъди в своя полза

В тази творба Иванов е оставил метафората да го дебне преди да посегне към перото, подържайки играта с противоположни понятия като „смърт” и „живот“, „грях“ и „морал“, „цветя“ и „гробища“, и много други оригинални метафори. Освен това той притежава достатъчно смелост да борави с думи, смятани от лекторите по творческо писане за изтъркани и недопустими, например „Луната“:

Среднощен експрес

Любовта е видяла
всичко под слънцето,
затова ти показах
луната.

Мълчанието на поета за близо седем години е показателно. Процесът на израстване е забележителен. Навярно той си е дал нужното време да изстрада тази книга, да предложи на своите читатели зрял поетичен продукт.
Кратката форма на писане е най-трудна, тя изисква осъзнаване на тежеста на всяка дума, както и нейното отражение, и въздействие върху читателя.
Авторът оставя впечатление, че търси обратна връзка със своите почитатели, не налага своята форма на изказ и мислене, а просто предлага една различна, на места категорична, гледна точка по разглежданите проблеми.
Ето например това стихотворение, което се състои от 10 думи:

любовта изнася
представлението на живота си
смъртта е единственият зрител

В тази кратка изповед поетът смело обощава своя мироглед относно вечните дилеми, рисувайки рамка на човешка картина, в която е внедрил смисъл на екзистенциалността. Там, където смъртта е абсолютна истина, без която животът губи своя смисъл.
Любовта и сърцето се повтарят твърде често в тази стихосбирка.
Авторът не се притеснява да изрази своята слабост пред повика на сърцето – двигател на интимния живот. Нещо повече, читателят може да фокусира достатъчни препратки относно страстта, желанията и секса, изградени в няколко реда, без да се натрапват и да накърняват чувствителния читател:

любовта е на върха на езика

любовта се
стича по пръстите
между краката ти
всичко останало е само перверзия
на сърцето

В цикъла - "Култорно наследство" поетът изразява своята категорична гражданска позция относно обществото и мира. Той е критичен и на места назидателен. Иванов отказва да стои със скръстени ръце пред безразличието към църквата. Боли го тежката тишина на камбаната, това само по себе си е ясна препратка към острата нужда от завръщането към Бога и спасителя. Стихотворението "Не вземайте храна от непознати" се откроява в този цикъл:

свещениците провеждат
вечерната служба
децата тичат в двора
на църквата
клошарите отпред
играят комар
но всички отдавна са забравили
звука на камбаната
и тази вечер Бог ще вечеря
сам

Много е тъжно и обезпокоително, когато посетителите на казината са с пъти повече от праведните, които си позволяват да посещават Божия храм в неделя и по празници. Но такива са реалностите на този етап от развитието на човечеството.
Иванов не остава безразличен към модерните изтребители, които прекосяват небето натоварени с гибел, а тежката цена се плаща от невинни граждани и деца:

гравитация
има земя в която
децата се раждат на небето
виж металните птици
политат на запад
там ще снесат своите яйца
от които ще се излюпи смъртта

В това стихотворение изборът на посоката не е случаен. Все пак, авторът има право на избор, той отлично знае как и накъде се насочват металните птици. В крайна сметка е редно децата да се раждат и да растат на земята при своите родители.
Редно е да отбележим, че Александър живее в сърцето на стара София и е свидетел на нестихващия безпорядък на Женския пазар, където в края на деня се изхвърлят гнили плодове и зеленчуци. Този факт продължава да трови душата му, сякаш всички възможни начини за оправяне на проблема са изчерпани.

епопея на забравените

всяка вечер на женския пазар
циганите изхвърлят непродаден изгнил зеленчук
а пенсионерите ровят в кофите
след тях и го прибират
някои го изяждат още веднага
защото се е разкапал
като душите ни

За социалната справедливост майсторът ни докосва с изтънчено прозрение, важен извод: "Докато едни нямат нищо, други нямат и толкова". Да, може и да нямаме нищо, но все още имаме сърце.
Третият цикъл - „Вирусът на прегръдката“ се характеризира със своя хаплив език. Иванов застава твърдо срещу опитите за опитомяване на човечеството чрез изкуствено създадени вируси, които превръщат извънредното в обичайно, нормално и приемливо.

пост

страхът управлява мислите
и телата ни
хибридни войни
дезинформация

слагам маска на лицето
а другата не я нося

постапокалипсис
постреакция
постковид
пост във фейсбук

Все пак, въпреки опасната прегръдка на вируса, авторът предава заслуженото на поезията и сърцето в качеството му на необикновен орган, без който животът е невъзможен.
Ще си позволя да приключа този прочит със стихотворението „Истанбул”. Градът е мост между два свята, но сърцето на майката е по-важно и от двата.

Истанбул

на моста между двата свята
детето си играе с огъня
за да стопли сърцето
на майка си

На добър час на най-новата стихосбирка „Анархия на сърцето“!

Хайри Хамдан

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024