Дяволът е разглобен в света ни. Вием за нощите, в които е лято. Търсим себеподобни създания в стиховете на Анабела Крумова.

Александър Арнаудов

Barmasters

игричките
които играем
купуват ни време
запарват ни чая
за малко по-дълго
накрая догарча
харча парите
основно за пиене
нощем надявам се
нещо да свиеме
да подминем миналото
изпреварим бъдещето
надговорим настоящето
и надкрачим стоящите
в сънищата си
се спъвам в статуи
наяве ги превръщам в статии
с които напомням на масата
да спре да се клати
да можем да пийнем спокойно
с всички познати обрати

чувствам се самотен, затова се научи да говориш с мен

с месеци се мешим с времената
съскат ме подминати събития
битието се римува с питие
търпя кафето си без мляко
акустиката се къса в косите ти
пил съм прекалено много
когато спра да те чувам
изпускам мислите си
преди да ги свия
вия за нощите,
в които е лято

ръбовете

нощите
в които се прекъсваме
намислям си желания
броя стените
ъглите
и ръбовете
разхождам се из главата ти
сравнявам представите ни

има дни
в които съм роб на мечтите
понякога ме опитомяват
опияняват
махмурлукът е с привкус на бъдеще
задържа се по-дълго от обикновено
с присвити очи
измервам колко стъпки средно
са нужни
да прекрачиш границата
с музиката
си разказваме истории
за неслучили се съзнания
когато нощта ни налегне
търсим себеподобни създания

Дяволът е разглобен

моделирам линията на баса
така че да раздвижи изваяното
ти тяло
грацията
с която ме побъркваш
е
несъмнена
сънена е
отмятам кичура й
преди да остави следа
сигурен съм
търсят те от други светове
ревнуват лекотата ти
залагат на края
мен времето ме
съмнява
дъха ми
на ‘новите дрехи на краля’

паля участъците
оставени за предположения
краката на нощта
са дълги
но предразположени за къси взаимоотношения

отне ми я

свободата е
капучино с бадемово мляко
опитвам любов да нарисувам
но разочарованието минава
напряко

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021