Превръщаме се в спомен, когато любовта влезе на пръсти в съня ни. Настоящето мълчаливо събира боклука, насъбрал се след неизбежната нощ на думите. Вълкът на поезията прегръща червената шапчица в новите текстове на Ана Цанкова.

*
как се пише стихотворение
задължително не спиш
много добре през нощта
може да обвиниш луната
или някоя световна неправда
като станеш
пиеш гадно кафе на крак
обличаш някакви дрехи и излизаш
взимаш си по хубаво кафе
сядаш в парка
и започваш да наблюдаваш
как няколко гълъба се къпят
в сутрешната локва
как между окапалите листа
се разхождат бръмбари и сенки
как чистачите мълчаливо събират
остатъците около пейките
след тинейджърите и тъмнината
и някак не знаеш
как се пише стихотворение
защото си забравил да се върнеш
от някъде където те обичат

*
щастието се буди
всяка нощ
между два и три
и започва да плаче
още е малко
не знае
колко много го обичат
иска да го гушнат
да го нахранят
да му разкажат приказка
и аз разказвам
спи, щастие,
чуй
няма страшно
тук съм
и лястовичките спят
и врабчетата
и малките мравки
и червената шапчица
спи
знам, че навън е студено и тъмно
но чуй
светът притихва щом те погледна
слънцето застава на пост
и чака за да изгрее
вятърът седи на ръба на прозореца
и не смее да скочи
спи, щастие
няма страшно
светът е създаден, за да те има
любовта влиза на пръсти
за да остане

*
кратки сме колкото залитане в пропаст
дали страхът свършва в първите мигове на пропадането
секунда
преди да ни оближе слънцето или мракът
(зависи от коя страна на небето сме)
и ни превърне в спомени
(искам само да зърна лицето ти)
и после да свикна с избухването на градините
в които създаваме всичко
и
нищо
преди да се спънем в краката на неизбежното
преди да се изплачем в настоящето
сънувах тишината
прегърни ме
докато съм себе си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023