Есента влиза през входа на южния парк. Забравяме за бомбата в горния ляв край на тялото на Ана Цанкова.

Александър Арнаудов

*
да обичам повече
отколко е нужно

да не правя лошо
когато не мога да направя добро

да чакам повече изгреви
отколкото нощи

да чета колкото се може повече

да не забравям бомбата
в горния ляв край
на тялото

*
днес видях есента
на входа на южния парк

седеше на пейката до един старец
който пееше Бочели

около него обикаляха важно гълъби
и почтително му кимаха

каскета му лежеше като котка
черна котка със стотинкови очи

есента ме погледна и се усмихна

най първо усетих студа под нозете си
после по крайчеца на пръстите
миглите ми натежаха
заваля дъжд

после старецът прибра котката
и тръгна под ръка с есента

*

пълни мисли
на един празен човек

нямам библиотека затова строя кули от книги
ако не са те
ще се пропука дясната стена
на квартирата и сърцето ми

лятото се опитва да влезе през прозореца
съседите изтупват сънищата си над главата ми

детски викове чертаят бразди по съзнанието
гледам книгите дърветата нощите тишината

кога свършва желанието да създаваш
кога си тръгваш без да се замислиш

бих взела паметта за хубавото
ремарк
и един сън в който бях птица

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024