Любовта е падане в небето на нощта. Мъгла покрива революцията във въздуха. Друг сънува сънищата ни между суматохата на април и ноември, падайки с копринения парашут на (не)съвършенствата на Александрина Валенти.

***
Като на игра
Да влезеш в друг ум,
В друго време,
Така лесно, нищо работа.

Очевидно, истинско и плътско,
Да се поразходим из себе си,
Да утоляваме жаждите,
Да се ширим в мъглите си,
Да обиколим Слънцето,
взривявайки болките,
Революцията във въздуха
нарекохме щастие.

Така трудно да продължиш 
да се въртиш след това -
Работа, работа..

***
Ще те чакам винаги там
Между суматохата на април и ноември
В свят на отливи и пътища, в окови, в мрака, 
в блаженството, което спи във въздуха, 
в дъх на идилия, в наивните сънища 
да подслоним 
нашата бездомна любов.

***
И те живея още..
като парашут от коприна
падам в небето ти,
заравям се в него -
стихийно, упорито,
така съвършено
за този безкрайно 
несъвършен свят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024