Изморяваме съществуването. Мислите атрофират. Бягаме от думите на Александрина Валенти.

Александър Арнаудов

*
След теб
Мислите ми не могат да се оформят в думи,
сричат по клепачите ти. 
Разширих мащаба си на разрушение.
Застинах в допира на кожите ти.
Ако само знаех, че ще има след теб,
щях накуп да те издишам.
Изчезна от дланта ми линията на живота, честно.
Избягах от извивките на всеки.
Моето сърце предруса, препълни се с теб,
невъзможно е дори да го наричам свое.
Измаря съществуването.
Нали за онова с теб, 
по теб живях, по чиста смърт - неонова с лимони.
Предполагам, че трябва да има и други подбуди,
и го правя всеки път, заради теб, 
и никога не ми се получава, и залитам, 
падам пак по теб.
Разпадам се на меланхолия, губя състоятелност. 
Повече никой не ме е виждал да плача,
отвикнах от пейзажа,
извадих се от контекста.
Нищо повече не искам, всъщност.
След теб
и Челентано отказва да пее.

*
Не знам как заспиваш
С толкова тежко сърце
В гърдите си –
Моето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023