Алекс Цонков, с творчески псевдоним Lostov, пише активно от 2015-та година. Чувства се в свои води, когато пише в остросюжетни жанрове като фантастика, фентъзи, трилър, мистерии, хорър, но също и в рамките на реализма, който овкусява с щипка от вече споменатите. Над 20 негови разказа са публикувани в различни сборници, антологии и периодични издания. Носител е на III-та награда от конкурса „Рашко Сугарев“, 2016, награда за дебют на Еврокон, 2017 и поощрителна награда от конкурса за фантастичен разказ на списание „Осем“, 2018.

Разказът “Основи на самоунищожението” е част от дебютната му книга „Играта продължава“ – сборник с разкази, който е удостоен със съпътстваща награда в жанр проза от националния конкурс за дебютна литература “Южна пролет” през 2021 г. и номиниран в категория "Дебют” в първоначалната селекция на ежегодните награди ”Перото”.

ОСНОВИ НА САМОУНИЩОЖЕНИЕТО

Вратите на аула 9 в Мултиверситета за вселенски енергийни закони се плъзнаха безшумно встрани и жадните за знания студенти от специалност „Нови светове“ преминаха през тях, за да присъстват на първата си лекция по предмета „Основи на самоунищожението“.  Няколкостотин младежи и девойки постепенно заеха своите места в из кръгообразната подредба на залата. Те впериха любопитни виолетовочервени очи в центъра ѝ, където професорът тъкмо изникваше през кръгъл отвор, застанал върху малка платформа. Тя се сля с пода и когато го издигна докрай, той пристъпи встрани и огледа множеството синьосивкави тела около себе си.

          – Ех, толкова е хубаво да видя този жив блясък в младите! – гласът му бе неколкократно усилен и равномерно разпределен в огромната аула от миниатюрния микрофон в яката на ризата му и вградените усилватели в стените. – Здравейте, студенти! Аз съм професор Ниерхотелиус Аял и ще ви преподавам по „Основи на самоунищожението“.

          Всички сведоха за миг глави, издавайки онзи характерен за вида на мойерите кратък гърлен възглас, който засвидетелстваше безпрекословно уважение към по-старшия.

          – След като през първия семестър сте се запознали, а и надявам се, имате някаква представа от „Теория на еволюцията“, „Междувидово развитие“ и „Базови енергийни принципи“, тяхно логично продължение е „Основи на самоунищожението“. Предполагам знаете, че това е сравнително млада наука и преди няколко планетарни цикъла мойерската академична общност единодушно взе решение тази материя да се изучава във всички мултиверситети.

          Професор Аял прокара поглед по лицата около себе си и продължи.

          – Каква е синтезираната дефиниция за самоунищожение на един вид? Съвкупност от фактори, вследствие на съзнателна или несъзнателна дейност на дадения вид, чийто комбиниран ефект е достатъчно силен, за да задейства поредица от необратими последствия, които водят до неговото частично или пълно самоунищожение.

          Студентите гледаха умно и току премигваха с лъскавите си очи, което поразсмя професора.

          – Разбира се, аз съм длъжен да ви предам официалното определение за тази наука. Но с всички останали понятия и концепции ще се запознаете самостоятелно чрез личните си холограмни учебници. Тук съм, за да ви запозная с материята и да проведем дискусия, а не да ви преразказвам учебника! – след което извиси глас: – Заредете, моля, обект 365!

          Стъклата на елипсовидните прозорци, ограждащи аулата, потъмняха и силно ограничиха притока на лъчите от двете слънца, а розово небе отвън доби мрачен графитен цвят. Кръглата платформа в средата на аулата потъна и на нейно място изникна малък пирамидален уред. Когато светлината в аулата намаля достатъчно, от уреда бликнаха снопове ярка светлина, които оформиха холограмен образ на галактика.

          – Мойерски изследователи са достигнали пределите на галактика 666-01 от клас 3 и са прихванали сигнали от въпросния обект 365, а именно – планета с азотно-кислороден състав на атмосферата и благоприятни условия за живот. Колегите са в процес на подробно изучаване на доминиращата форма на живот и периодично ни изпращат много интересни данни. Видът от тази планета ще бъде наш нагледен пример.

          Холограмата започна да показва образи на планета с ясно оформени континенти, разделени от сини океани, отрупани със сняг планински върхове, бушуващи урагани, напечени от жарко слънце пустини, буйна зелена растителност, пресечена от криволичещи реки, колосални водопади, гъсто населени градове с високи постройки, обширни обработваеми площи.

          – Накратко, този вид е преминал през повечето обичайни грешки на развиваща се интелигентна форма на живот. Наред с всичките си възходи и падения в цивилизационен аспект, преди около сто и двайсет техни цикъла преживяват истински научно-технологичен подем, който по-късно буквално ги изстрелва извън планетата им.

          Холограмата редуваше изображения на индустриални постижения в добива на изкопаеми горива, фабрики, през които минават реки от разтопен метал, малки крушовидни стъклени тела със сияещ електрически заряд в тях, движещи се машини на четири колела, изстрелване на ракета, същества в скафандри, реещи се за първи път в открития космос.

          – Ако се разровите в историята на този вид, ще откриете достатъчно факти и аргументи, за да заключите, че проблемите, които търпи, са напълно закономерни и че с подобна линия на действие или бездействие са били заложени да се проявят рано или късно.

          Проектираните образи, които последваха, показваха военни действия в пълния им блясък – стрелба, бомбардиране, обезобразени тела, опустошени градове, атомни експлозии. След това студентите видяха множество индивиди от този вид, масови безредици, арести, затвори, екзекуции, гладуващи деца, чиито скелети изпъкваха през болнавата им кожа, същества, живеещи в разруха и мизерия, същества, живеещи в охолство и разкош.

          – Искам да уточня – продължи професорът със сериозен тон, – че още от зората на съзнателното си съществуване този вид е страдал от огромни социални диспропорции, което само по себе си е доста ключов фактор за състоянието, в което се намира сега. А то е доста противоречиво, на фона на големия потенциал, който има, а почти не използва. Та, в какво се изразяват съвременните им проблеми? Някой има ли идея?

          – Неспособни лидери? – обади се славобат студент с плахо вдигната ръка.

          – Много добре – окуражи го професор Аял. – Друго?

          – Неефективно разпределение на ресурсите? – включи се девойка от първия ред.

          – Право в целта! – плесна с ръце професорът. – Само за информация ще ви кажа, че от почти девет милиарда жители около един милиард са гладуващи. И в същото време половината храна, която общо произвеждат, се изхвърля, докато тя би могла да изхрани този един милиард.

          – Ретроградни разбирания, възгледи и философия? – предположи трети студент.

          – Също вярно. Както сме наблюдавали и при други видове, изучаваният от нас обект в твърде голяма степен е все още в хватката на религии, секти, движения, предразсъдъци, пропаганди, манипулации и други вредни практики. И нека се върнем на ресурсите. В момента тези същества изразходват неоправдано количество ресурси за абсолютно несъществени цели, докато постепенно унищожават естествения хабитат на планетата си. Пилеят невъзобновими ресурси и съсипват необратимо природните си дадености.

          Холограмата изобрази димящи комини, хиляди движещи се машини на четири колела, стелещи се черни мазни петна и острови от отпадъци в океаните, агонизиращи и мъртви животни, топящи се ледници и рухващи ледени късове във водата.

          – Типичен пример за липса на хармония с екосистемата, за сметка на стремеж към пълна доминация с всички средства. Техните лидери поставят личното благо пред общото и дори подтискат прогреса в ущърб на целия вид. Повечето нямат воля, нито желание за адекватна и радикална промяна. А масите са на стаден принцип – лесно се поддават на манипулации и внушения, които само служат в интерес на властимащите. Смазани от реалността, която сами са си създали, повечето индивиди се вторачват в дребни ежедневни грижи, наместо да погледнат „голямата картина“.

          Професор Аял улови тъжните погледи на някои от студентите и продължи с по-бодър тон.

          – Разбира се, има и някои блестящи изключения. Има индивиди, чиято дейност оставя трайна следа в историята на този вид. Но, за жалост нямат достатъчно подкрепа и силата им не достига да променят статуквото. Даже се стига дотам, че техни постижения се използват със съвсем други цели. Подобен курс на действие – каза замислено професорът, сякаш на себе си, – определено би довел до всеобщата им гибел. Още една помръкнала без време звезда във вселенското междувидово разнообразие, която така и няма да достигне истинския си блясък.

          Той помълча, оставяйки студентите да поемат тежестта на думите му.

          – Професоре – обади се студент от по-горните редове, – а не мислите ли, че навярно всички тези погрешни решения и действия на този вид са всъщност неизбежна част от неговото естествено развитие?

          Професор Аял се оживи.

          – Искате да кажете, че може би трябва да преминат през определено количество терзания, за да израстнат и достигнат необходимата осъзнатост?

          – Ами... – поколеба се младежът. – Да… и не. Може би, напук на логиката и прогнозите, ще се случи…

          – Чудо? Ех, млади приятелю – усмихна се носталгично професорът, – напомняте ми на мен преди години, когато бях много по-позитивно настроен към всичко. Вие говорите с надежда, във вас гори пламък, който не трябва да оставяте да загасне. Поддържайте го, разгаряйте го! А колкото до тези клети същества, лично аз смятам, че тяхната деградация може да се приеме за естествен вселенски подбор. Защото във Вселената няма случайни неща. Но пък кой знае – и на чудеса сме ставали свидетели. Затова нека запазим надеждата.

 

●          ●          ●

 

          Малко преди края на втория семестър, мойерските изследователи, които изучаваха обект 365 докладваха, че една от военните суперсили на тази планета се е поддала на провокация и е изстреляла бойни ядрени глави към друга суперсила. Тя, от своя страна, е отвърнала с тройно повече. Държави, съюзници на двете страни също са взели участие, което в крайна сметка неколкократно е умножило ефекта. От момента на първата експлозия и в продължение на следващите пет дни бе загинала приблизително една петдесета от населението на планетата. Прогнозата на учените бе, че в рамките на половин планетарен цикъл населението ще се стопи с още три четвърти, а настъпилата ядрена зима ще доунищожи 99,75% от живите организми. Шансовете за оцеляване на развитата форма на живот клоняха между минимални и нищожни.

          Комисията за запазване на междувидовото разнообразие лобира пред Висшия космичен съвет незабавно да изпратят екип, за да потърси оцелели представители на този вид, които да бъдат съхранени в условия, максимално близки до тези на тяхната планета.

          Професор Аял възложи на студентите си да изготвят курсова работа на тема „Анализ и оценка на жизнения цикъл на обект 365. Шансове за спасение – реалност или фикция?“.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022