Световният ред е кич и криндж. Свободата е да можеш да избухнеш в пламъци на спокойствие. Сервираме насилствена доза мъдрости в поредния опит за лайкове на Александър Арнаудов.

световната конспирация

интересите на народа включват
кемтрейлс
5G
ваксини с чипове
баба Ванга
норвежци отвличащи деца
зона 51
масони
и ако гледате телевизия -
нагласени ли са игрите на волята

ако си самиздат си рептил
софийските поети
са извънземни срещу хищници
защо още никой не избухва спонтанно в пламъци
в броевете на Нова Асоциална Поезия

ако илюминатите дойдат на четене в Ялта
ще открият моралното извисяване
ние сме криндж
но сме свободни

номад

бързам да изоставя хората
по местата им

взимам си
ключовете
портфейла
телефона
слушалките
вейпа с вкус на боровинка
и дневната доза омраза

сърцето работи хоум офис
не го занимавай

отживелица

на Александър Иванов

любовта е във вайбър
пишете си до три сутринта
тя така и не отговаря
защото никой не ползва вайбър
пенсионер такъв

 

тибетска мъдрост

спасението на потъващите
е работа на самите потъващи
да се оправят

патриархат

истинските мъже
плачат само
след стиховете
на Камелия Панайотова

любов

светът свърши
за разлика от теб

 

сън в лятна нощ

на Камелия Панайотова

обичам те повече
от всичките ти фейк приятелки
които ти честитят
като спечелиш конкурс

 

исторически контекст

паметта е оръжие
новото поколение
е с изгърмяни патрони

 

възраждане

никой не купува книги
допечатвам само
тиражите на сърцето

кибер стокхолмски синдром 2

преди употреба включвам 5G чиповете
гледам светещето стъкло
и анализирам в световен мащаб
кое е по-безопасно
люлин 7 или тъмната мрежа

мозъчните ми клетки се сриват
като информационна система
а вирусът сте всички вие
ако програмистите четяха поезия
вече щеше да има летящи коли 

кое ще събере повече лайкове днес
моника белучи или картичка за добро утро
за да си в тренда
измисли криптовалута
или започни готварски подкаст –
щастието е онлайн
и отдавна сме изгърмели бушона

 

антигерой

не може просто така
да отрязвам хора от живота си

зарових томахавката
и хванах електрическия трион
видяло се е

 

паметник на любовта

ръцете ми са от камък
застинах преди върха на скалата
добре че всички са чели Сизиф

понякога си мечтая
да ме разрушат
и да построят мол 
който в нелеп инцидент
да се срути върху главата ти

 

свръхчовек

интересувам се само от себе си
другите да му мислят

 

представи си порастването

всички са ненормални
но се преструват
на прасета в космоса

учиш се да си готвиш
да спиш на изгасена лампа
и да плащаш сметки 
ако решиш да имаш деца
с тази инфлация
си изплискал легена
времето е врагът
и нямаш съюзник

от другата страна на страха
няма никой
оставаш сам хлапе

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022