Когато прочетох темата на предстоящия брой бях завладян от особена приповдигнатост, но и от натрапчива тревога. “Детството на нощта” е провокация към полярни черти на човешкия характер. В главата ми веднага изплуваха две стихотворения, с които исках да заиграя по границата между ранимостта и циничността. Един опит да опъна тънката струна на оправданието за преекспонираната чувствителност, която безобразно се шири в наши дни, и изпразва от съдържание едни иначе важни неща. В крайна сметка, уморен от желания и изчерпан от събития, създадох тези текстове, които се надявам, че ще стигнат до правилните си читатели.

НАПУСКАНЕ

Отдавна вече не мечтая,
отказах да бъда роб на идеали,
светли образци.
Презирам всички поети, философи –
ненавиждам идиотската им сволоч,
бореща мелници и великани.
Мразя всеки, който иска да лети.
Днес почувствах забравен порив –
на гърба ми пърхат
закърнели, умъртвените крила.

24 II 2022 г. /четвъртък/

НЕСБЪДВАНЕ

/на В.В./

Някога прегръщал ли си наистина жена?
Ей така, като в приказен,
ала сбъднал се свят,
да си я притиснал в теб
и с нежност и сила да движиш пръстите си
по нейния гръб.
Чувствал ли си някога тази неудържима възбуда,
която не ти дава сили да я пуснеш
и продължаваш вече четвърт час
да я държиш.
Бил ли си толкова близо до нечии устни,
които чувстваш, че много пъти си целувал,
ала ни веднъж не си докосвал.
Някога прегръщал ли си наистина жена...
Усещал ли си ефирния допир на чужда ръка,
потръпвал ли си от думи, изречени след дълга тишина
и лека по лека от лицето ти да пада сълза след сълза?

19 III 2022 г. /събота/

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022