Малките истории потъват в канала на времето. Колелото на живота се върти в небето над ранения хоризонт. Обречеността на мислите и безпощадността на чувствата воюват между редовете на Александър Иванов.

РАЗДЕЛНО ИЗХВЪРЛЯНЕ НА МИСЛИТЕ

практикувам добре 
разделно изхвърляне на мислите 
с чувствата не се справям 
изхвърлям ги заедно
направо в канала
където се разлагат
съставът им не позволява рециклиране
дъждът пада събира 
и отмива всичко накуп
накрая оставам само аз


СИВА ПЕРСПЕКТИВА

обичам малките истории
и тъжните хора

изгорелите треви по хълма
които докосват морето

хоризонта на живота
към който тичаме с наранени крака

и се моля поне един от нас 
да стигне до края


ВОЙНА И МИР

колелото на живота
се удари в човек

и спря да се върти


ОПИТИ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ 

виждам толкова много хора 
които стоят на ръба 
на стъклените си покриви
и гледат надолу

погледнах нагоре към небето
и скочих само аз

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022