Болката се живее после. Забравяме теглото на времето. Годините на Александър Христов продължават отвъд.

Александър Арнаудов

ИЗПОВЕД

Разбрах, че болката се живее после.
Усетих, че мога да обичам и след мерзостта.
Вървя без посоката да зная.
Любовникът отсъства,
ала любовта му тегли ме по пътя,
който съм избрал.
Следвам нечии дири,
за да стигна някъде и някога в някой храм
де ще бъда опростен и по челото целунат,
забравил теглото от носен грях.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023