Днес сме синове на Силвия Плат, утре вестници с червени печати. Апокалипсисът има бърнаут, защото започва със сътворението на света и екзистенциалната агнозия на Александър Христов.

AGNOSIA

Къща от кибритени клечки
в нездрав ум,
необуздан пожар
в затворена стъкленица,
шепот от бенгалски огън
след виелица,
сив пламък, бял шум,
черно слънце 
върху почернено платно,
игра на цветове 
с неопетнени четки,
насред напусната
детска стая 
пълна влакова композиция,
смола за празен кехлибар
като лято от реклама,
топъл, топъл манекен
от витрина
вместо тяло
в ледените водовъртежи,
втвърден пластилин 
вместо река,
стотици билети
за спрени гондоли,
нов захарен памук
под износена обувка,
куче с намордник
пред панаирджийски мечки.

BURNOUT

Тук съм, стоя – фигура от стъкло
насред корида – 
докато десетки бикове
приближават, прииждат, преминават
отново и отново. Не мърдам 
с дни, месеци наред
гледам как счупеното се чупи
стотици пъти, наблюдавам как – 
докато се издига
от тропота на копитата, докато пада 
стъпкано – всяко стъкълце 
оживява, проблясва, порязва. Тук съм,
стоя. Откъслек. Тяло
след гилотината. Палач
под острието си.

ONLINE

Днес си син на Силвия Плат. 
Утре – вестник 
с червени печати. Свободен си
в затворен кръг
на празна страница. Четеш за буря, 
която не съществува. Вали
във фалшива
празнична фотография. Следват
бели светлини
над надгробни камъни, черни облаци
от щастие, зад паравана –
смъртоносни гърмежи. Нов епизод,
нов рог на изобилието. Играеш 
баща, дете, заложник
или похитител
на въртяща се сцена. Избираш
измислено семейство,
седмо небе, осми ад,
докато повтаряш: 

неотменимо е единствено
роднинството на човека 
с него самия.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024