Думите са в плена на хаоса. Светлината ни изпраща у дома. Времето е безмълвие в стиховете на Айше Рубева.

Александър Арнаудов

Езичница

Облечена с бяла роба
с разпуснати коси
поглед вперен в земята
младата жена излезе от селото.
Планинската пътека я заведе
до скалата.
Скалата я прие в утробата си
и тя възливайки вода зашепна:
„Богиньо обсипана с цветя!
Предлагам ти своята почит!
Прости грешките ми! …“
След молитвата
Светлината я изпрати
и тя се върна в дома си.

Скрила се от новите религии,
се сля с всички.

Багдад 

- Вчера в Багдад се срещнахме отново.
Той бе много мил.
Каза ми, че му липсвам.
Аз искам да съм дърво –
разклонено
с дълбоки корени,
за да не може вятърът
да ме изтръгне и отвее …

- Сестра, увеличете дозата на лекарството,
пациентката има халюцинации.

Диалог 

Тъга: Ти ме роди и аз от теб се храня.
Жива съм. Раста.
Дойдох подир бяла приказка
със сива песен.
Думите ти са в моя плен,
няма си ти.
следвам те.
Хаосът ти ме лекува.
Самота: (Безмълвие.
Тежка въздишка.)

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021