Тихият ужас сънува летния порой. Бягаме от себе си и споделяме вечността. Оставаме заедно в сънищата на Айча Заралиева.

Александър Арнаудов

*
Дълго сънувах летния порой
в средата на август.
Само че в съня ми
бяхме заедно
и спях, сгушена на дясното ти рамо.

*
Утрото на лятото
е майска вечер,
споделена с приятели,
смях от сърце
и остроумни наздравици,
неочаквано прекъснати
от гръм, порой, градушка,
ледени топчета в чашите
и влюбени хора
на съседната маса,
които ни връщат вярата
в приказното "...и заживели щастливо ".

*
Още ли вярваш в щастливия край?
Приказката, която
сънуваш всяка нощ,
е само фантазия.
След нея никой
не знае какво става.
Историята винаги мълчи
за битовия алкохолизъм на принца
и меркантилността на красавицата,
репродуктивните проблеми,
натиска на сватовете
за годината отстояние между булката и люлката,
доживотната ипотека,
обществените очаквания
и всички тихи ужаси
на съвременното съжителство.

*
Не бягай от себе си
Пътят ти е предначертан.
След всички усилия, 
превратности и бури,
утрото ще изгрее
под красива дъга
и с обещание
за магия и сбъдване.

 
*
Ако ме беше попитал тогава,
щях да кажа онова „Да!“,
което щеше да е клетва,
вричане,
обич и отдаване,
и търсене, и преоткриване,
и порастване,
и споделено безсъние,
простичко щастие
и вечност.
Тогава ти замълча –
запази в погледа си въпроса.
Днес аз мълча
и прибирам в кутията със спомени
отговора,
за да имам още една
реалност за сънуване.

*
Не очаквай безсмъртие
чрез възпроизводство –
то е функция
на теб самия
и какво си оставил,
а не кого си заченал.

*
Колко трае метаморфозата –
от обикновено мекотело
да станеш достоен човек?
От едните избори
до следващия мандат
е времето,
в което някои
придобиват висока диференциация,
а всички други си остават  същите…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021