Там, където бяхме щастливи и влюбени, светът в краката ни е кратер, черна дупка поглъщаща всичко. Д-р Айча Заралиева се завръща в сърцето на мрака и студената война на живота на септемврийските страници на НАСП с нова книга – „Право на самота" (изд. „Библиотека България“, август 2022). Честито и на добър час от екипа на нашето електронно списание!

*
Там, където бях щастлива
преди толкова години,
влюбена,
току-що полетяла,
очакваща сигурно бъдеще,
пълно с успехи и любов –
точно там,
на тази поляна,
сега има огромен кратер.

Войната е скрила слънцето,
а страхът е убил всичко.


*
Вече сме толкова много
и толкова вярваме
в собствената си ценност,
че забравихме истински страшните неща:
страх
смърт
война
погребение на деца
масов гроб

Но ги има и днес,
на обидно кратко разстояние,
на полет от час и половина.


*
Сутринта си забравил нещо у дома –
сърцето ти е останало между възглавниците.
Прибрах го при моето, дадох му да яде от мен.
Чакаме те да се прибереш вкъщи. 


*
Тази сутрин дъждът изми сънищата,
залепнали под клепачите ми.
Толкова силно вали, че не личи
колко съм разплакана.
Цялата треперя.
Ужасно студено е
днес навън за самотници.


*
Пак те няма.
Когато падам.
Когато съм сама.
Когато съм на дъното на сърцето си.
Когато успея.
Когато побеждавам страховете,
които съм наследила от теб – 
няма те.

Оставам без деца,
за да прекъсна 
ужасния затворен кръг
на липсващия родителски ген.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022