New Asocial Poetry

View Original

Айча Заралиева - Без спомен

Живеем във вселена, която се стреми към хаос. Цивилизацията е без значение. Страдаме от хронична депресия и липса на смисъл, в очакване на следващата диагноза от Д-р Айча Заралиева.

Александър Арнаудов

*
Остави знаците,
забрави суеверията,
пропускай думите –
заклинания не съществуват.
Само автосугестия,
че ако вярваш,
всичко ще е наред;
а то не е,
и няма как да бъде.
Живеем във Вселена,
която се стреми към хаос,
цивилизацията е нужна
просто за баланс

*
Не се научих да гледам отвисоко.
Понякога се качвам на покрива,
просто за да усетя
защо им трябват на птиците крила.

*
Не че страдаме от нелекувана депресия –
просто хронично ни липсва смисъл.
От толкова взиране в блестящи екрани
спряхме да виждаме в себе си
и това няма нищо общо
с нивата на серотонин в кръвта ни.

*
Какво равенство между половете търсим,
щом годежният пръстен
все още е мерило за щастие?

 

*
В четвъртък следобед
ме остави да се разтворя
в прегръдките ти.
Оглупяла от любов,
не помня коя бях.
Усещам само ръцете ти.
И искам само да бъда,
без спомен коя бях
и очакване коя ще стана утре.

 

*
Когато заживея другаде,
далеч от сирените на пожарната,
линейките,
фойерверките на “Невски“,
циганите на Сточна гара –
ще спя на рамото ти,
всяка нощ ще сънувам
котки, които спят,
и ще се будя от изгрева.
У дома.

 

*
Роден в брак
Ваксиниран
Проходил, проговорил
Ограмотен
Отличник
Спазващ правилата
С винаги написано домашно
Дипломиран
Завършил университет
Работещ
Плащащ данъци, такси, застраховки, сметки
Сертифициран
Никому ненужен
Пълен идиот
Издържащ всички останали

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021